Листът ми е чужд...
Листът ми е чужд...
Някъде изгубих моята поезия...
По кой ли път сега поех?...
Животът ли потъна в амнезия?...
И аз ли всичко свято от себе си отнех?...
Не пиша вече, листът ми е чужд...
чувствам молива си толкова далече...
а аз - плаха, цялата от водни капки - дъжд...
не останах и цялото ми време си изтече...
Сякаш празна съм сега отвътре
и нещо ме измъчва, нямам място...
никъде в този свят, а утре?...
Пак ще си стоя на моя вечен бряг...
Бягам от себе си, бягам от всичко...
тиха съм, като замръзнала река в нощта,
чакам моята си светлина да дойде...
там да потъна в обятията й, дълго да си помълча...
© Надя Тодорова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря на всички ви!!!
-
Пожелавам ти да намериш себе си и поезията ти.Успех!!!
-
Тъжно,но истинско откровение.Трябва да вярваш в себе си и ще откриеш колко си силна.Живота с любов очаква да го прегърнеш.Направи го!
-
Никога не се опитвай да избягаш от себе си...Пожелавам ти много Светлина.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Не са ти чужди нито листът, нито думите, които подреждаш искрено в него! Поздрав за стиха! Хареса ми!