Листът ми е чужд...
Листът ми е чужд...
Някъде изгубих моята поезия...
По кой ли път сега поех?...
Животът ли потъна в амнезия?...
И аз ли всичко свято от себе си отнех?...
Не пиша вече, листът ми е чужд...
чувствам молива си толкова далече...
а аз - плаха, цялата от водни капки - дъжд...
не останах и цялото ми време си изтече...
Сякаш празна съм сега отвътре
и нещо ме измъчва, нямам място...
никъде в този свят, а утре?...
Пак ще си стоя на моя вечен бряг...
Бягам от себе си, бягам от всичко...
тиха съм, като замръзнала река в нощта,
чакам моята си светлина да дойде...
там да потъна в обятията й, дълго да си помълча...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Тодорова Всички права запазени
