Листът ми е чужд...
Някъде изгубих моята поезия...
По кой ли път сега поех?...
Животът ли потъна в амнезия?...
И аз ли всичко свято от себе си отнех?...
Не пиша вече, листът ми е чужд...
чувствам молива си толкова далече...
а аз - плаха, цялата от водни капки - дъжд...
не останах и цялото ми време си изтече...
Сякаш празна съм сега отвътре
и нещо ме измъчва, нямам място...
никъде в този свят, а утре?... ...