27 ene 2015, 23:25  

Литературен критик

2K 0 22

Литературен критик

 

Искам кат’ поет да блесна,

всеки мен да оцени,

но не става толкоз лесно –

иска се талант, уви!

 

А пък вий не ме винете,

че наваксвам с друго аз.

С критика ми позволете

да се извися над вас.

 

„Туй за лексиконче става.”,

„Тук синтаксисът е зле.”,

„Хич това не впечатлява –

оценявам го за две!”

 

Че какво пък?! Толкоз мога!

Разберете ме добре –

искам само да достигна

поетични върхове!

 

Януари, 2015

А. Б.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Банчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Кръстина! Заяждането, което съм описала в стихотворението, както и неспособността да толерираме критика са еднакво вредни. Поздрави и от мен!
  • Честно казано благородно ти завиждам, че не съм го писала аз, уникален стих, сътворен с уникално поетично майсторство от уникална поетеса, на която шапка свалям, нямам думи да изразя колко много ми хареса! Съжалявам, че няма по-висока оценка от шестица, този стих заслужава много по-висока оценка от шестица, под формата на хумор са казани много важни и много актуални истини! ПОЗДРАВИ!
    РР. Между другото по оценките си личи, че някой "критик" май вече се е разпознал в стиха ти, и аз почти се досещам кой може да е...
    Но това е само доказателство, че стихът ти е истинска поезия!
  • Да, Ели! Критици колкото искаш - с култура, без култура, смятащи се за Господ! Евала, на тези, които правят критика с нужната етика и по правилния начин! На останалите - много здраве!
  • Валя, Пепи и Рали - благодаря ви, момичета!
  • Много сладко написано (ама като че ли..) Шегувам се -поздрави от мен !

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...