27.01.2015 г., 23:25  

Литературен критик

2K 0 22

Литературен критик

 

Искам кат’ поет да блесна,

всеки мен да оцени,

но не става толкоз лесно –

иска се талант, уви!

 

А пък вий не ме винете,

че наваксвам с друго аз.

С критика ми позволете

да се извися над вас.

 

„Туй за лексиконче става.”,

„Тук синтаксисът е зле.”,

„Хич това не впечатлява –

оценявам го за две!”

 

Че какво пък?! Толкоз мога!

Разберете ме добре –

искам само да достигна

поетични върхове!

 

Януари, 2015

А. Б.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Банчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Кръстина! Заяждането, което съм описала в стихотворението, както и неспособността да толерираме критика са еднакво вредни. Поздрави и от мен!
  • Честно казано благородно ти завиждам, че не съм го писала аз, уникален стих, сътворен с уникално поетично майсторство от уникална поетеса, на която шапка свалям, нямам думи да изразя колко много ми хареса! Съжалявам, че няма по-висока оценка от шестица, този стих заслужава много по-висока оценка от шестица, под формата на хумор са казани много важни и много актуални истини! ПОЗДРАВИ!
    РР. Между другото по оценките си личи, че някой "критик" май вече се е разпознал в стиха ти, и аз почти се досещам кой може да е...
    Но това е само доказателство, че стихът ти е истинска поезия!
  • Да, Ели! Критици колкото искаш - с култура, без култура, смятащи се за Господ! Евала, на тези, които правят критика с нужната етика и по правилния начин! На останалите - много здраве!
  • Валя, Пепи и Рали - благодаря ви, момичета!
  • Много сладко написано (ама като че ли..) Шегувам се -поздрави от мен !

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...