24 mar 2011, 15:02

Литни ми, птичко

  Poesía
721 0 1

ЛИТНИ МИ, ПТИЧКО

 

Литни ми, птичко, надалече.

Иди при моя скъп любим!

Сама не искам да съм вече,

несгоди с него да делим!

 

Привет му занеси от мене

и колко любя му кажи!

Решение той нека вземе,

тъй самотата ми тежи!

 

Със него двама и в бедите

не ще е труден наший път.

Със него радостно звездите

ще ни огряват и зоват

 

към светли бъднини сияйни,

към дни спокойни, залез тих!

А спомените си безкрайни

ще спомня всеки мълчалив.

 

Литни ми, птичко лекокрила!

При него ти сега иди!

С надежда ще те чакам, мила.

Добра ти вест ми донеси!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анка Келешева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ани, този стих чудесно би се вместил като текс на песен, много музикален, направо се лее

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...