Mar 24, 2011, 3:02 PM

Литни ми, птичко

  Poetry
720 0 1

ЛИТНИ МИ, ПТИЧКО

 

Литни ми, птичко, надалече.

Иди при моя скъп любим!

Сама не искам да съм вече,

несгоди с него да делим!

 

Привет му занеси от мене

и колко любя му кажи!

Решение той нека вземе,

тъй самотата ми тежи!

 

Със него двама и в бедите

не ще е труден наший път.

Със него радостно звездите

ще ни огряват и зоват

 

към светли бъднини сияйни,

към дни спокойни, залез тих!

А спомените си безкрайни

ще спомня всеки мълчалив.

 

Литни ми, птичко лекокрила!

При него ти сега иди!

С надежда ще те чакам, мила.

Добра ти вест ми донеси!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анка Келешева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ани, този стих чудесно би се вместил като текс на песен, много музикален, направо се лее

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....