12 sept 2021, 21:01

Лодките

  Poesía
563 0 1

 

 

       На пристанът стар,като верни другари

       една до друга застанали лодките стари.

       Прибрали за отдих мрежите,веслата,

       по тях се катерят,играят децата.

       Преплували много от морските мили,

       отпуснали платна,без никакви сили

       те тихо разказват истории страшни

       и как са се борили с вълните безстрашно,

       как в лунните нощи са плували леко

       и колко брегът се е виждал далеко.

       Сега ще почиват до другото лято

       до топлите дни,до тогава,когато

       морския бриз ще надуе платната

       и силни ръце ще поемат веслата.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лидия Кърклисийска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...