Sep 12, 2021, 9:01 PM

Лодките

  Poetry
560 0 1

 

 

       На пристанът стар,като верни другари

       една до друга застанали лодките стари.

       Прибрали за отдих мрежите,веслата,

       по тях се катерят,играят децата.

       Преплували много от морските мили,

       отпуснали платна,без никакви сили

       те тихо разказват истории страшни

       и как са се борили с вълните безстрашно,

       как в лунните нощи са плували леко

       и колко брегът се е виждал далеко.

       Сега ще почиват до другото лято

       до топлите дни,до тогава,когато

       морския бриз ще надуе платната

       и силни ръце ще поемат веслата.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лидия Кърклисийска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...