Локум
Има и такава тишина, полегнала
върху пухен дюшек, със златна кожа,
буба копринена,
справедлива, внушаваща истини,
тишина, която без да иска ще те превърне
в Нещо.
Има и такава самота,
флегма някаква, изпила всичката
размътена вода,
с подут глезен,
с осанка на доберман, облечена в ливрея.
Има и такава любов,
фанатизирана,
обременена с мъчнотии,
преяла с компликации,
весела и дяволита мирянка.
Очите ù не са очи, а дупки
и в дупките - локум.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светла Todos los derechos reservados
През колко метаморфози я прекара докато и докараш вкуса. 
