18 oct 2009, 7:08

Локвата

  Poesía
939 0 15

 

 

 

                              Л О К В А Т А

       _____________________________________

 

 

 

                                                             В памет на Цаньо Сърнев

 

 

 

 

                              Тъй както си вървях полека,

                              един ден спънах се

                              във Времето.

                              Паднах на колене.

                              И лицето си съзрях.

                              В малка локва на пътеката...

 

                              От тогаз ли ми остана този белег?

 

 

 

 

                                                                           Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктор Борджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мир на праха му!
  • спъваме се във времето...и си носим белезите...
    Поклон...за Цаньо Сърнев...
  • Благодаря ти, Милко!
    Поздравът е още по-ценен за мен, защото е изречен
    от един признат Майстор на Краткостта!!!
  • Едни имат белези по коленете от коленичене,други по езиците от близане,трети по лицата от бурите,а други са белязани да са обезбелезени на дъното на локвата! Поздрав са тази краткост!!!
  • Благодаря ти, Светлана!
    Белегът, за който иде реч, ми издълба ненавременното
    Цаньово успение...
    Вечна му памет!!!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...