Л О К В А Т А
_____________________________________
В памет на Цаньо Сърнев
Тъй както си вървях полека,
един ден спънах се
във Времето.
Паднах на колене.
И лицето си съзрях.
В малка локва на пътеката...
От тогаз ли ми остана този белег?
Виктор БОРДЖИЕВ
© Виктор Борджиев Все права защищены