18 окт. 2009 г., 07:08

Локвата 

  Поэзия
801 0 15

 

 

 

                              Л О К В А Т А

       _____________________________________

 

 

 

                                                             В памет на Цаньо Сърнев

 

 

 

 

                              Тъй както си вървях полека,

                              един ден спънах се

                              във Времето.

                              Паднах на колене.

                              И лицето си съзрях.

                              В малка локва на пътеката...

 

                              От тогаз ли ми остана този белег?

 

 

 

 

                                                                           Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

© Виктор Борджиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мир на праха му!
  • спъваме се във времето...и си носим белезите...
    Поклон...за Цаньо Сърнев...
  • Благодаря ти, Милко!
    Поздравът е още по-ценен за мен, защото е изречен
    от един признат Майстор на Краткостта!!!
  • Едни имат белези по коленете от коленичене,други по езиците от близане,трети по лицата от бурите,а други са белязани да са обезбелезени на дъното на локвата! Поздрав са тази краткост!!!
  • Благодаря ти, Светлана!
    Белегът, за който иде реч, ми издълба ненавременното
    Цаньово успение...
    Вечна му памет!!!
  • Поздравления! Поклон и Вечна Му Памет на Цаньо Сърнев!!!

    ...а белезите Времето що прави, единствено отново то ще заличи. Живеем!В стъпки-наши, чужди, прави,... а отражението, паднем ли в очите ни мълчи...
  • Благодаря ви, Петя и Антоан!
    Що се отнася,Тони, до Времето - ако имаш малко време за губене,
    прочети скромните ми и непретенциозни поетически опити.
    Сигурен съм, дето там ще откриеш какво съм имал предвид
    с тази метафора.
    Поздрави!!!
  • Пътеката винаги ще бъде осеяна с пропасти и локвички,трябва да се научим търпеливо да ги прескачаме...Дори и да паднем,трябва да намерим сили да станем,да обършем калта и прахолякът и да продължим...
  • Признателен съм ти, Нели, за разкошния стих!
    Благодаря.
  • Дори когато сънищата спрат
    в забравения спомен за обратно,
    и раните ни даже не кървят -
    белязани сме вече безвъзвратно...(нн)Белези
  • Благодаря ви на всички!
    С Цаньо Сърнев ме свързваше здраво мъжко приятелство и съавторство.
    Бог да те прости, Цаньо!
    Сигурно сега ни гледаш отгоре
    и вдигаш чаша с Божествен елексир...
    Що се отнася до метафората за локвата и Времето, то тя не е моя -
    Цаньова е.
  • Затова...никакво "полека"...Много е точно.Поздрав и от мен.
  • Внимавай къде стъпваш !
    Поздрав и от мен
  • Поздрав!
  • Цаньо Сърнев - авторът на рецепти за чревоугодници и само за мъже? Човекът, който предизвиква глад не само за храна, но и за изкуство? Колкото до белега от спъване във Времето, мога само да те поздравя - изключително добра метафора.
Предложения
: ??:??