Oct 18, 2009, 7:08 AM

Локвата

  Poetry
937 0 15

 

 

 

                              Л О К В А Т А

       _____________________________________

 

 

 

                                                             В памет на Цаньо Сърнев

 

 

 

 

                              Тъй както си вървях полека,

                              един ден спънах се

                              във Времето.

                              Паднах на колене.

                              И лицето си съзрях.

                              В малка локва на пътеката...

 

                              От тогаз ли ми остана този белег?

 

 

 

 

                                                                           Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Борджиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мир на праха му!
  • спъваме се във времето...и си носим белезите...
    Поклон...за Цаньо Сърнев...
  • Благодаря ти, Милко!
    Поздравът е още по-ценен за мен, защото е изречен
    от един признат Майстор на Краткостта!!!
  • Едни имат белези по коленете от коленичене,други по езиците от близане,трети по лицата от бурите,а други са белязани да са обезбелезени на дъното на локвата! Поздрав са тази краткост!!!
  • Благодаря ти, Светлана!
    Белегът, за който иде реч, ми издълба ненавременното
    Цаньово успение...
    Вечна му памет!!!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...