Локвичката

30 nov 2017, 13:36

Poesía

258 0 1

Приляга тихо във душата
стара, мътнобяла тишина
и като снежинка се разтапя
в локвичка, събрана от деня.

Приютила някакви надежди
с неутолима жажда за живот,
между две снежни преспи -
локвичка за един прескок ...

Прескачам, но някак непохватно
и цамбурвам в нея с крак -
ех, огледало мое, разпилях те,
разплисках тих задрямал свят ...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

asizi (Nina Toshich)

2017-11-30T20:51:11+02:00

Хубаво изразено на настроение...Поздрав!