30 nov 2017, 13:36

Локвичката

Poesía

387 0 1

Приляга тихо във душата
стара, мътнобяла тишина
и като снежинка се разтапя
в локвичка, събрана от деня.

Приютила някакви надежди
с неутолима жажда за живот,
между две снежни преспи -
локвичка за един прескок ...

Прескачам, но някак непохватно
и цамбурвам в нея с крак -
ех, огледало мое, разпилях те,
разплисках тих задрямал свят ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

asizi (Nina Toshich)

Хубаво изразено на настроение...Поздрав!

2017-11-30T20:51:11+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0