30 nov 2017, 13:36

Локвичката

Poesía

389 0 1

Приляга тихо във душата
стара, мътнобяла тишина
и като снежинка се разтапя
в локвичка, събрана от деня.

Приютила някакви надежди
с неутолима жажда за живот,
между две снежни преспи -
локвичка за един прескок ...

Прескачам, но някак непохватно
и цамбурвам в нея с крак -
ех, огледало мое, разпилях те,
разплисках тих задрямал свят ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

asizi (Nina Toshich)

Хубаво изразено на настроение...Поздрав!

2017-11-30T20:51:11+02:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0