30.11.2017 г., 13:36 ч.

Локвичката 

  Поезия
263 0 1

 

 

Приляга тихо във душата
стара, мътнобяла тишина
и като снежинка се разтапя
в локвичка, събрана от деня.

 

Приютила някакви надежди
с неутолима жажда за живот,
между две снежни преспи -
локвичка за един прескок ...

 

Прескачам, но някак непохватно
и цамбурвам в нея с крак -
ех, огледало мое, разпилях те,
разплисках тих задрямал свят ...

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво изразено на настроение...Поздрав!
Предложения
: ??:??