Nov 30, 2017, 1:36 PM

Локвичката 

  Poetry
264 0 1

 

 

Приляга тихо във душата
стара, мътнобяла тишина
и като снежинка се разтапя
в локвичка, събрана от деня.

 

Приютила някакви надежди
с неутолима жажда за живот,
между две снежни преспи -
локвичка за един прескок ...

 

Прескачам, но някак непохватно
и цамбурвам в нея с крак -
ех, огледало мое, разпилях те,
разплисках тих задрямал свят ...

 

 

 

 

 

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубаво изразено на настроение...Поздрав!
Random works
: ??:??