22 sept 2010, 19:47

Лондон

  Poesía » Otra
848 0 7

Изгубена в града, града на мъглите.

Квартален глъч проклет - заспивай.

Поетът би увековечил красиво дните,

но аз не бих, защото в тях умирам.

 

Потънала във размисли, копнежи.

Дъждът ще бликва с всеки ред

и Темза ще залее в мене

онази част, останала човек.

 

Вихрушка от лица невзрачни,

Връхлита ме - ужас, сълзи.

Луничави, каменни, прозрачни.

Просто коне, впрегнати в юзди.

 

Духовна чума ме прегръща,

мъчи се във битката да ме срази,

но тя не знае, че във тази битка...

 

моят щит и меч ще бъдеш Ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....