Изгубена в града, града на мъглите.
Квартален глъч проклет - заспивай.
Поетът би увековечил красиво дните,
но аз не бих, защото в тях умирам.
Потънала във размисли, копнежи.
Дъждът ще бликва с всеки ред
и Темза ще залее в мене
онази част, останала човек.
Вихрушка от лица невзрачни,
Връхлита ме - ужас, сълзи.
Луничави, каменни, прозрачни.
Просто коне, впрегнати в юзди. ...