2 sept 2011, 19:38

Long Way To The Grave

  Poesía
1.3K 0 4

***

Тя беше като късче  от мъгла,

премрежваше унилите си стъпки...

Разкъсваше крайпътните стъкла...

Просторът закъсняваше от кръпки.

И срути се животът като гръм,

във пътища безмерно опетнени.

Прегърбила законния си друм,

пробиваше през дните огнетени.


Отприщи твърде дълъг коловоз,

разкри се като рана нелечима.

Но кърваво съсири крехък мост...

Изми се... заздравя... и го премина.


И стигна до заветния си миг,

до името посмъртно наградено,

където гробът се превръща в мит,

а тялото - прозрачно залепено...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Арлина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...