Sep 2, 2011, 7:38 PM

Long Way To The Grave

  Poetry
1.3K 0 4

***

Тя беше като късче  от мъгла,

премрежваше унилите си стъпки...

Разкъсваше крайпътните стъкла...

Просторът закъсняваше от кръпки.

И срути се животът като гръм,

във пътища безмерно опетнени.

Прегърбила законния си друм,

пробиваше през дните огнетени.


Отприщи твърде дълъг коловоз,

разкри се като рана нелечима.

Но кърваво съсири крехък мост...

Изми се... заздравя... и го премина.


И стигна до заветния си миг,

до името посмъртно наградено,

където гробът се превръща в мит,

а тялото - прозрачно залепено...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Арлина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...