Long Way To The Grave
***
Тя беше като късче от мъгла,
премрежваше унилите си стъпки...
Разкъсваше крайпътните стъкла...
Просторът закъсняваше от кръпки.
И срути се животът като гръм,
във пътища безмерно опетнени.
Прегърбила законния си друм,
пробиваше през дните огнетени.
Отприщи твърде дълъг коловоз,
разкри се като рана нелечима.
Но кърваво съсири крехък мост...
Изми се... заздравя... и го премина.
И стигна до заветния си миг,
до името посмъртно наградено,
където гробът се превръща в мит,
а тялото - прозрачно залепено...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Арлина Все права защищены
