14 sept 2010, 0:26

Лорелай - част 2

  Poesía
1.9K 0 9

Сякаш

призраци от нищото,  

пращат

яростни стрели…  

В хаос

сив

се скриват хижите

и скали, и бряг за миг…

 

*     *     *

 

Черрни,

грръмни,

в димм се точат,

мррачни облачни стени!

гррозни,

стрръвни,

ннокти точат,

стържат гъррбави скали!

 

Бесни

атове

среднощни,

подивелите вълни,

в пяна

ярка,

в треска мощна,

ръсят пръски кат’ искри.  

 

Колко часа

мрака

плака

в преораните води?

Птици мъртви,

риби потни,

в кашата

от гръм и дим.

 

Бъшшш и

съссс!  

Фъщи прибоя,

остри миди, зли скали…

Гръммм и

даннн!

Със чука боен,

бие Тор сред тез’ вълни!

 

Дъ´ски,

рул,

отпрано знаме,

мачта, счупена на три…  

Денк,

бутилка,

вятър стене,

над умиращи гърди.

 

Чайките 
кат ризи

бели, 
разранени от борби, 
спускат се 
и прегладнели 
чопкат

мъртвите очи… 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боромир Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Брррррутално и пррррекрасно образззззно!
  • Страхотна образност!
    Направо си е 3d!
    Поздравления!
    И чакаме следващия епизод...
  • Батален стих с дъх на солени дъски, пяна и смърт!
  • Образно! И даже... озвучено...
    Харесах!
    Чакам III-та част.
  • Благодаря ви за топлите думи
    Опитах се да предам енергията на бурята в "звук и светлина" :
    С повече ррррр шшшшш ддддд мммммм и ннннн и най-тихото море става бурно
    Сега, като разбих кораба, е редно да преминем лека полека към романтиката

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...