Sep 14, 2010, 12:26 AM

Лорелай - част 2

  Poetry
1.9K 0 9

Сякаш

призраци от нищото,  

пращат

яростни стрели…  

В хаос

сив

се скриват хижите

и скали, и бряг за миг…

 

*     *     *

 

Черрни,

грръмни,

в димм се точат,

мррачни облачни стени!

гррозни,

стрръвни,

ннокти точат,

стържат гъррбави скали!

 

Бесни

атове

среднощни,

подивелите вълни,

в пяна

ярка,

в треска мощна,

ръсят пръски кат’ искри.  

 

Колко часа

мрака

плака

в преораните води?

Птици мъртви,

риби потни,

в кашата

от гръм и дим.

 

Бъшшш и

съссс!  

Фъщи прибоя,

остри миди, зли скали…

Гръммм и

даннн!

Със чука боен,

бие Тор сред тез’ вълни!

 

Дъ´ски,

рул,

отпрано знаме,

мачта, счупена на три…  

Денк,

бутилка,

вятър стене,

над умиращи гърди.

 

Чайките 
кат ризи

бели, 
разранени от борби, 
спускат се 
и прегладнели 
чопкат

мъртвите очи… 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боромир All rights reserved.

Comments

Comments

  • Брррррутално и пррррекрасно образззззно!
  • Страхотна образност!
    Направо си е 3d!
    Поздравления!
    И чакаме следващия епизод...
  • Батален стих с дъх на солени дъски, пяна и смърт!
  • Образно! И даже... озвучено...
    Харесах!
    Чакам III-та част.
  • Благодаря ви за топлите думи
    Опитах се да предам енергията на бурята в "звук и светлина" :
    С повече ррррр шшшшш ддддд мммммм и ннннн и най-тихото море става бурно
    Сега, като разбих кораба, е редно да преминем лека полека към романтиката

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...