Лоша ли съм
затова, че те обикнах...
лоша ли съм затова,
че за теб живях...
лоша ли съм
затова, че всяка нощ с тебе спях...
лоша ли съм
затова, че само теб боготворях...
Знам, лоша съм,
защото те оставих...
но ти нямаше да си щастлив с мен.
Лоша съм,
защото не се борих докрай за любовта ни...
лоша съм,
че всяка нощ плачех, а до теб не дойдох,
лоша затова,
че теб изгубих и отдалечих.
Моля те, прости ми, обич моя,
сърцето ми за теб тупти,
то вечно тебе ще обича и вечно за тебе ще скърби.
Аз знам, че ти още бленуваш мен,
да докоснеш моите коси
и да ме погледнеш пак със влюбени очи.
И така с теб до безкрая,
ще стихнем може би до рая.
И знам, че винаги ще те любя и обичам...
защото само в теб се вричам.
Обич моя, прегърни ме,
аз ще викам твойто име!
Никога не забравяй мен,
защото те обичам
и винаги ще е така...
дори и след смъртта!
© Марияна Петрова Todos los derechos reservados