Лоши сънища

22 mar 2013, 9:35

Poesía » Otra

375 0 2

Когато слънцето преваля

и червенее залезът от срам,

нощта обувките си сваля

и боса влиза тя във своя храм.

На лунни свещи под небето

нощта развързва свойте часове

и с черно расо-кадифето,

покрива грешни свойте бесове.

И в сънищата тя ни праща

тревоги тъмни - рожби на деня.

Животът в тъмното ни хваща

и трови ни безмилостно съня.

Утехата е сутрин рано,

кога пропеят третите петли.

Тогава в утрото изпрано

спасяваме се в слънчеви стрели.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.