Когато слънцето преваля
и червенее залезът от срам,
нощта обувките си сваля
и боса влиза тя във своя храм.
На лунни свещи под небето
нощта развързва свойте часове
и с черно расо-кадифето,
покрива грешни свойте бесове.
И в сънищата тя ни праща
тревоги тъмни - рожби на деня.
Животът в тъмното ни хваща
и трови ни безмилостно съня.
Утехата е сутрин рано,
кога пропеят третите петли.
Тогава в утрото изпрано
спасяваме се в слънчеви стрели.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
