Лоши сънища

22.03.2013 г., 9:35 ч.

Поезия » Друга

374 0 2

Когато слънцето преваля

и червенее залезът от срам,

нощта обувките си сваля

и боса влиза тя във своя храм.

На лунни свещи под небето

нощта развързва свойте часове

и с черно расо-кадифето,

покрива грешни свойте бесове.

И в сънищата тя ни праща

тревоги тъмни - рожби на деня.

Животът в тъмното ни хваща

и трови ни безмилостно съня.

Утехата е сутрин рано,

кога пропеят третите петли.

Тогава в утрото изпрано

спасяваме се в слънчеви стрели.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.