Лоши сънища
Когато слънцето преваля
и червенее залезът от срам,
нощта обувките си сваля
и боса влиза тя във своя храм.
На лунни свещи под небето
нощта развързва свойте часове
и с черно расо-кадифето,
покрива грешни свойте бесове.
И в сънищата тя ни праща
тревоги тъмни - рожби на деня.
Животът в тъмното ни хваща
и трови ни безмилостно съня.
Утехата е сутрин рано,
кога пропеят третите петли.
Тогава в утрото изпрано
спасяваме се в слънчеви стрели.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
