14 jun 2006, 10:08  

Лот - V

  Poesía
732 0 2

 

Земята е творение велико

в просторите безкрайни

на Вселената...


Отдавна мъртъв съм,

ала духът ми скрито,

(за простото око)

се скита

със славата -

от Господ, подарената.

 

Подаръкът е достолепен,

за моите заслуги към небето.

Бях праведник пречист

и раболепен

в живота земен,

за което

над мене Господ се смили

и надари ме с вечност сладка...

Повярвайте! Съвременните дни,

не са за мене никаква загадка.

 

Да бъдеш праведник, е трудно нещо,

ала трудът си заслужава –

безмерно любопитството човешко,

Бог пребогато поощрява.

 

Не е ли щастие да видиш вчера,

туй що било е или що ще бъде –

да повоюваш с Марс,

да съблазниш Венера,

а после пък

да полетиш отвъде,

където крак човешки не е стъпвал,

а времето е без значение,

където можеш с остър ъгъл,

да се завърнеш

при самото сътворение?

 

Това е светло щастие – безспорно.

Но също, е терзание душевно...

- Човечество! Дете си безпризорно –

аз грешките ти виждам, ежедневно.

 

Но, кой съм аз - за да те съдя?

Къде е правдата – не зная.

Макар, че гледам – мисли пъдя...

Спокойно си живея в Рая.

 

Ала, когато спомени ме погнат,

на път по старите пътеки,

неволно пак в ушите звънват,

онези – звучните Содомски речи.

 

И чувам в първите гласа на мама...

- О, Господи! Като че ли, е вчера:

Ти сине, Лоте! Без измама

живей, почтено – имай вера!”

 

Содом е моя град

и люлка.

Там аз израстнах,

там живеех...

Залюбих първо -

взех си булка,

отгледах челяд,

плаках

и се смеех.

 

Живеех, вярно –

честно и почтено,

сред тъй прочутата,

известна

содомия...

Ала, когато Бог

отсъди безвъзмездно,

градът да бъде сринат

със стихия

и ангелите си при мен изпрати –

ще кажа честно,

няма да го крия -

сърцето ми изпълни се

с дебати...

На ум проклинах дявол

и Месия!

 

А на дела -

запътих се покорно,

към град Сегор

с жената и децата.


Сега си мисля -

действал съм позорно.

Но имах страх,

от Господ

на Земята.

 

Пък всичко другото,

що в библията пише

за мене -

то, е чиста драма...


Художественна облицовка

за невежите –

щом вярваш,

се нуждаеш

от измама!

 

Но, истина

и правда ви говоря:

- Ех, ако можех

времето да върна!

И да съм жив,

за да се боря –

с градът си в пепел,

щях да се превърна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...