Лот - V

Земята е творение велико

в просторите безкрайни

на Вселената...

Отдавна мъртъв съм,

ала духът ми скрито,

(за простото око)

се скита

със славата -

от Господ, подарената.

Подаръкът е достолепен,

за моите заслуги към небето.

Бях праведник пречист

и раболепен

в живота земен,

за което

над мене Господ се смили

и надари ме с вечност сладка...

Повярвайте! Съвременните дни,

не са за мене никаква загадка.

Да бъдеш праведник, е трудно нещо,

ала трудът си заслужава –

безмерно любопитството човешко,

Бог пребогато поощрява.

Не е ли щастие да видиш вчера,

туй що било е или що ще бъде –

да повоюваш с Марс,

да съблазниш Венера,

а после пък

да полетиш отвъде,

където крак човешки не е стъпвал,

а времето е без значение,

където можеш с остър ъгъл,

да се завърнеш

при самото сътворение?

Това е светло щастие – безспорно.

Но също, е терзание душевно...

- Човечество! Дете си безпризорно –

аз грешките ти виждам, ежедневно.

Но, кой съм аз - за да те съдя?

Къде е правдата – не зная.

Макар, че гледам – мисли пъдя...

Спокойно си живея в Рая.

Ала, когато спомени ме погнат,

на път по старите пътеки,

неволно пак в ушите звънват,

онези – звучните Содомски речи.

И чувам в първите гласа на мама...

- О, Господи! Като че ли, е вчера:

“Ти сине, Лоте! Без измама

живей, почтено – имай вера!”

Содом е моя град

и люлка.

Там аз израстнах,

там живеех...

Залюбих първо -

взех си булка,

отгледах челяд,

плаках

и се смеех.

Живеех, вярно –

честно и почтено,

сред тъй прочутата,

известна

содомия...

Ала, когато Бог

отсъди безвъзмездно,

градът да бъде сринат

със стихия

и ангелите си при мен изпрати –

ще кажа честно,

няма да го крия -

сърцето ми изпълни се

с дебати...

На ум проклинах дявол

и Месия!

А на дела -

запътих се покорно,

към град Сегор

с жената и децата.

Сега си мисля -

действал съм позорно.

Но имах страх,

от Господ

на Земята.

Пък всичко другото,

що в библията пише

за мене -

то, е чиста драма...

Художественна облицовка

за невежите –

щом вярваш,

се нуждаеш

от измама!

Но, истина

и правда ви говоря:

- Ех, ако можех

времето да върна!

И да съм жив,

за да се боря –

с градът си в пепел,

щях да се превърна!