Да си играем на лъжи,

спокойно думи да изричам...

А в мене чувството лежи

и толкова много те обичам!

О, разкажи ми, разкажи! – какво ли толкоз в теб лежи?

Какво ли? – искам да умреш.

Дъждовна, мрачна церемония...

Паважът мокър – и кортеж....

Усмивките! – каква ирония....

Салонът празен – тишина...

На сцената – дърво изкоренено,

във погледите – тъмнина.

В душите всичко е изпепелено...

А ти си всъщност жива, и вървиш...

И може би – понякога тъжиш...

…………………………………………………………..

Това са глупости – разбирам,

но няма нищо, за което да се хвана,

но няма нищо, за което да умирам...!

Остава ми – на твойта радост сянка аз да стана...

Над твойто чувство нека бъда аз присъда,

За твойта мисъл – черна безнадеждност...

Да изсуша последната ти капка нежност,

на твоя смях – убиец аз да бъда!

…………………………………………………………..

Да галя русите коси във мрака,

Да ги целувам – те да станат мое бреме,

Да знам, че някой някъде ме чака...

Че някой иска нещичко от мен да вземе...

Косите твои – с цвят на зряло жито –

и с дъх на пролет, и на вишнев цвят..

Да милвам, да целувам до насита...!

Пиян от обич - и със теб богат...