12 oct 2013, 19:54  

Ловец на мечти 

  Poesía » Odas y poemas
1105 0 0

 

С теб денем играх и се смях,
  с теб нощем звездите броях.
  С теб да опозная света дерзаех,
  с теб що е грижа не знаех.

С теб в пясъка се ровех
  песъчинките да преброя.
  С теб вятъра молех  
  в облак да се преродя.

В небето синьо да се лея
  като бистра, река буйна.
  Там на воля да щурея
  като вода в поточе руйно.

Птича песен да ме обгръща,
  звук чудесен при теб да ме връща.
  И да приютиш отново ти,
  мен - ловеца на мечти.

Детство мое, за теб копнея,
  искам отново с теб да живея.
  С теб е приказен света,
  от теб извира светлина.

  Нека с теб отново да мечтая,
  знай, че силно това желая.

За теб тъгувам,
  че не мога да те върна.
  И знай, отново да литна с теб жадувам,
  та в дете отново да се превърна.
 
   


 

© Мирослав Начев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??