12.10.2013 г., 19:54 ч.  

Ловец на мечти 

  Поезия » Оди и поеми
859 0 0

 

С теб денем играх и се смях,
  с теб нощем звездите броях.
  С теб да опозная света дерзаех,
  с теб що е грижа не знаех.

С теб в пясъка се ровех
  песъчинките да преброя.
  С теб вятъра молех  
  в облак да се преродя.

В небето синьо да се лея
  като бистра, река буйна.
  Там на воля да щурея
  като вода в поточе руйно.

Птича песен да ме обгръща,
  звук чудесен при теб да ме връща.
  И да приютиш отново ти,
  мен - ловеца на мечти.

Детство мое, за теб копнея,
  искам отново с теб да живея.
  С теб е приказен света,
  от теб извира светлина.

  Нека с теб отново да мечтая,
  знай, че силно това желая.

За теб тъгувам,
  че не мога да те върна.
  И знай, отново да литна с теб жадувам,
  та в дете отново да се превърна.
 
   


 

© Мирослав Начев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??