12.10.2013 г., 19:54  

Ловец на мечти

1.5K 0 0

 

С теб денем играх и се смях,
  с теб нощем звездите броях.
  С теб да опозная света дерзаех,
  с теб що е грижа не знаех.

С теб в пясъка се ровех
  песъчинките да преброя.
  С теб вятъра молех  
  в облак да се преродя.

В небето синьо да се лея
  като бистра, река буйна.
  Там на воля да щурея
  като вода в поточе руйно.

Птича песен да ме обгръща,
  звук чудесен при теб да ме връща.
  И да приютиш отново ти,
  мен - ловеца на мечти.

Детство мое, за теб копнея,
  искам отново с теб да живея.
  С теб е приказен света,
  от теб извира светлина.

  Нека с теб отново да мечтая,
  знай, че силно това желая.

За теб тъгувам,
  че не мога да те върна.
  И знай, отново да литна с теб жадувам,
  та в дете отново да се превърна.
 
   


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослав Начев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....