С теб денем играх и се смях,
с теб нощем звездите броях.
С теб да опозная света дерзаех,
с теб що е грижа не знаех.
С теб в пясъка се ровех
песъчинките да преброя.
С теб вятъра молех
в облак да се преродя.
В небето синьо да се лея
като бистра, река буйна.
Там на воля да щурея
като вода в поточе руйно.
Птича песен да ме обгръща,
звук чудесен при теб да ме връща.
И да приютиш отново ти,
мен - ловеца на мечти.
Детство мое, за теб копнея,
искам отново с теб да живея.
С теб е приказен света,
от теб извира светлина.
Нека с теб отново да мечтая,
знай, че силно това желая.
За теб тъгувам,
че не мога да те върна.
И знай, отново да литна с теб жадувам,
та в дете отново да се превърна.
© Мирослав Начев Все права защищены