Anterez
72 317
26 ene 2020, 6:55

Ловец на мъка 

  Poesía » Filosófica, Otra
668 2 3

Поглеждам в залеза начупен,
притискайки в ръце душа.
Живот отвсякъде захлупен
с мираж на някаква лъжа.
Луна нащърбена от злоба
с лице прилично на туткал.
Там нейде в черна доба
прегазвам купища от кал.
Нарамил гърбом тел бодлива.
С крака потънали в пожар.
Преследвам в мрака сянка сива,
останал твърде сам и стар.
Минават хора покрай мене,
обръщайки лица встрани.
И всичко вътре стене,
опитвайки се да крещи.
Не срещнах никъде на мен подобен
из този странен пъкъл.
Аз винаги ще съм изгонен,
защото съм ловец на мъка.

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Всички сме подобни, някои повече, други по-малко. Тъжното е, че повечето се преструват на различни.
  • Хм, не сме ли подобни, Антон!?
    Много добре си описал всичко и е въздействащо! Поздрави!
  • Познато! Даже в ада самотен! Низвергнат! Но, знаеш ли, хората се лепят по щастливите! Дори, само да се преструват на щастливи! Има логика!
Propuestas
: ??:??