Ловец на мъка
Поглеждам в залеза начупен,
притискайки в ръце душа.
Живот отвсякъде захлупен
с мираж на някаква лъжа.
Луна нащърбена от злоба
с лице прилично на туткал.
Там нейде в черна доба
прегазвам купища от кал.
Нарамил гърбом тел бодлива.
С крака потънали в пожар.
Преследвам в мрака сянка сива,
останал твърде сам и стар.
Минават хора покрай мене,
обръщайки лица встрани.
И всичко вътре стене,
опитвайки се да крещи.
Не срещнах никъде на мен подобен
из този странен пъкъл.
Аз винаги ще съм изгонен,
защото съм ловец на мъка.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
