Ловец на мъка

Jan 26, 2020, 6:55 AM

Poetry » Phylosophy, Other

667 2 3

Поглеждам в залеза начупен,
притискайки в ръце душа.
Живот отвсякъде захлупен
с мираж на някаква лъжа.
Луна нащърбена от злоба
с лице прилично на туткал.
Там нейде в черна доба
прегазвам купища от кал.
Нарамил гърбом тел бодлива.
С крака потънали в пожар.
Преследвам в мрака сянка сива,
останал твърде сам и стар.
Минават хора покрай мене,
обръщайки лица встрани.
И всичко вътре стене,
опитвайки се да крещи.
Не срещнах никъде на мен подобен
из този странен пъкъл.
Аз винаги ще съм изгонен,
защото съм ловец на мъка.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Anterez

2020-01-27T10:10:25+02:00

Всички сме подобни, някои повече, други по-малко. Тъжното е, че повечето се преструват на различни.
katenstain (Екатерина Глухова)

2020-01-26T10:09:17+02:00

Хм, не сме ли подобни, Антон!?
Много добре си описал всичко и е въздействащо! Поздрави!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2020-01-26T08:17:57+02:00

Познато! Даже в ада самотен! Низвергнат! Но, знаеш ли, хората се лепят по щастливите! Дори, само да се преструват на щастливи! Има логика!