Ловец на мъка
Поглеждам в залеза начупен,
притискайки в ръце душа.
Живот отвсякъде захлупен
с мираж на някаква лъжа.
Луна нащърбена от злоба
с лице прилично на туткал.
Там нейде в черна доба
прегазвам купища от кал.
Нарамил гърбом тел бодлива.
С крака потънали в пожар.
Преследвам в мрака сянка сива,
останал твърде сам и стар.
Минават хора покрай мене,
обръщайки лица встрани.
И всичко вътре стене,
опитвайки се да крещи.
Не срещнах никъде на мен подобен
из този странен пъкъл.
Аз винаги ще съм изгонен,
защото съм ловец на мъка.
