23 oct 2021, 17:32

Ловеч

  Poesía
718 0 3

   

Ловеч

 

Моят град ме изпълва с мечти,

моят град ми дарява усмивка.

Осъм шепне ми нежно, шуми.

Крепостта в светлини заблестява.

 

Левски гордо изправя снага,

пазят спомена къщите стари,

те Апостола често в нощта

са укривали в своите стаи.

 

Над Вароша изгрява дъга

и реката е приказна, синя,

тя със мене говори сега

и дарява ми своята сила.

 

Стратеш пази ме зорко и бди,

с аромата на люляк омайва.

Моят град ме изпълва с мечти

и ме прави богата и силна.

                Мария Мустакерска

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...