23 oct 2021, 17:32

Ловеч

  Poesía
722 0 3

   

Ловеч

 

Моят град ме изпълва с мечти,

моят град ми дарява усмивка.

Осъм шепне ми нежно, шуми.

Крепостта в светлини заблестява.

 

Левски гордо изправя снага,

пазят спомена къщите стари,

те Апостола често в нощта

са укривали в своите стаи.

 

Над Вароша изгрява дъга

и реката е приказна, синя,

тя със мене говори сега

и дарява ми своята сила.

 

Стратеш пази ме зорко и бди,

с аромата на люляк омайва.

Моят град ме изпълва с мечти

и ме прави богата и силна.

                Мария Мустакерска

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...