Oct 23, 2021, 5:32 PM

Ловеч

  Poetry
714 0 3

   

Ловеч

 

Моят град ме изпълва с мечти,

моят град ми дарява усмивка.

Осъм шепне ми нежно, шуми.

Крепостта в светлини заблестява.

 

Левски гордо изправя снага,

пазят спомена къщите стари,

те Апостола често в нощта

са укривали в своите стаи.

 

Над Вароша изгрява дъга

и реката е приказна, синя,

тя със мене говори сега

и дарява ми своята сила.

 

Стратеш пази ме зорко и бди,

с аромата на люляк омайва.

Моят град ме изпълва с мечти

и ме прави богата и силна.

                Мария Мустакерска

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...