23 окт. 2021 г., 17:32

Ловеч

717 0 3

   

Ловеч

 

Моят град ме изпълва с мечти,

моят град ми дарява усмивка.

Осъм шепне ми нежно, шуми.

Крепостта в светлини заблестява.

 

Левски гордо изправя снага,

пазят спомена къщите стари,

те Апостола често в нощта

са укривали в своите стаи.

 

Над Вароша изгрява дъга

и реката е приказна, синя,

тя със мене говори сега

и дарява ми своята сила.

 

Стратеш пази ме зорко и бди,

с аромата на люляк омайва.

Моят град ме изпълва с мечти

и ме прави богата и силна.

                Мария Мустакерска

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...