ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
20 abr 2012, 0:08

Ловецът на любовните мъгли

1.1K 0 13

Ловецът на любовните мъгли

ми бе комшия - сядахме на чашка,

разказваше до грейнали зори

амурчетата  как изстрелва с  прашка...

 

Жените бяха негови трофеи,

редеше снимки като пасианс -

една от друга по-прекрасни феи

в живота му - бохемски реверанс...

 

а виното му палеше душата

със глътките - целувки от  искри,

запявахме - за онзи нежен вятър,

раздухващ жар във мъжките очи...

 

Докосвахме  в смеха си  красотата,

а той - подпрял на спомена сълзи,

прегръщаше със поглед самотата

и  стенеше в  любовните мъгли...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0