Ловецът на любовните мъгли
Ловецът на любовните мъгли
ми бе комшия - сядахме на чашка,
разказваше до грейнали зори
амурчетата как изстрелва с прашка...
Жените бяха негови трофеи,
редеше снимки като пасианс -
една от друга по-прекрасни феи
в живота му - бохемски реверанс...
а виното му палеше душата
със глътките - целувки от искри,
запявахме - за онзи нежен вятър,
раздухващ жар във мъжките очи...
Докосвахме в смеха си красотата,
а той - подпрял на спомена сълзи,
прегръщаше със поглед самотата
и стенеше в любовните мъгли...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
