27 nov 2011, 19:28

Ловешки районен съд

  Poesía
1.4K 0 4

На 14 октомври в ареста пристигат
двама полицаи да ме конвоират,
закопчаха ни двама с белезници,
закараха ни при съдебните умници.

 

Веднага в стая с решетка дебела
система мярка стабилна е взела -
крадци и поети в едно се третират,
затова в една стая се всички навират.

 

Дойде време при съдията да вляза
с надеждата, че свободен аз ще изляза.
Обаче Мицка, таз лошотия,
оказа се братче, че командва и тия.

 

В началото почна едни да приказва,
лошотии да си измисля, на съдията ги казва,
естествено, лесно успях да ги оборя,
но с прокурор се оказа, че не мога да споря.

 

Съдът се оттегли да заседава,
Мицка скришно заповед му дава,
на заседанието влезе до уши почервеняла,
явно е много пред съдията бесняла.

 

Съдията е младеж, опит не притежава,
заповедта на Мицка той изпълнява,
на ръце белезници ми слагат пак
и обратно в затвора без мерак.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Все неразбрали в тази държава. Имам само 2 ръце и скапано здраве не мога да си извадя катофите за месец два. Защо ме съветвате да работя ангария на другаря-султан Петър Николов Петров от с. Кирчево?
  • Ами трябваше да си садиш кротко картофите, пък ти се занимаваш с глупости
  • Всички са такива. Много съм страхлив ама понеже вече съм осъден на смърт мисля, че няма повече от какво да се страхувам. В момента още съм под домашен арест без пари, без възможност да правя пари дори не мога да си довършва изваждането на картофите пък аз от петилетка най-вече с картофи преживявам.
  • Ти направо си поет-рецидивист
    Чудно ми е, в стихосбирката ти такива стихове ли имаше предимно, като този и предният?

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...