Ловешки районен съд
На 14 октомври в ареста пристигат
двама полицаи да ме конвоират,
закопчаха ни двама с белезници,
закараха ни при съдебните умници.
Веднага в стая с решетка дебела
система мярка стабилна е взела -
крадци и поети в едно се третират,
затова в една стая се всички навират.
Дойде време при съдията да вляза
с надеждата, че свободен аз ще изляза.
Обаче Мицка, таз лошотия,
оказа се братче, че командва и тия.
В началото почна едни да приказва,
лошотии да си измисля, на съдията ги казва,
естествено, лесно успях да ги оборя,
но с прокурор се оказа, че не мога да споря.
Съдът се оттегли да заседава,
Мицка скришно заповед му дава,
на заседанието влезе до уши почервеняла,
явно е много пред съдията бесняла.
Съдията е младеж, опит не притежава,
заповедта на Мицка той изпълнява,
на ръце белезници ми слагат пак
и обратно в затвора без мерак.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Владимир Христов Все права защищены
