Ловът
Прах по пръстите.
Трънливите.
Жестоките.
Които за пореден път
посягат към острието.
Отправен шамар
към убиеца -
звук на зареден лък
на две крачки зад мен
последван от подигравателен смях.
Не се обърнах. Не пожелах.
Пред мен стоеше мъж - познат-непознат.
Усмивка на чудовище.
Ще бъдеш глупав
ако не знаеш:
че мракът по-светъл е от деня.
Очите му носеха пурпурна светлина.
Задавени думи. Непреглътнати.
Непоискани въпроси искат да те удушат.
Оръжието целуна моите устни.
Студено, окъпано в кръв;
не беше гъста като моята;
но беше сладка;
остави следи по лицето ми за спомен:
сякаш рисуваше картина:
той - художник,
а аз - скъпото платно,
което винаги е търсел.
Усмихнах се.
Грехът му към мен е платен.
Почти неизвършен.
(Почти простен.)
От друг. Или друга.
Скъпо се плащаше за такава услуга.
Червени оттенъци по пръстите.
Сгрешилите. Съжалилите.
Проклетите.
Студените.
Мъжът ме гледаше.
Непотрепваше. Не ме пускаше.
Непомръдваше. Не искаше.
А острието още ме целуваше.
На небето изгря жътварска луна.
Тетивата е опъната.
Стрелецът изчакваше.
Знаеше, че краят наближаваше.
Не можех да избягам.
Затворих за миг очите си
(в това намерих някаква свобода)
за да си спомня мириса на дома,
когато чух зад мен
глух шепот, давещ се стон;
обърнах се за да видя,
когато усетих, че някой ме държи.
Не ми позволи да се извърна настрани.
Отворих ги.
Верига от страх ме връхлети щом
зърнах мъжа с виолетовите очи.
Нямаше го острието.
Ни от чудовището стоящо пред мен.
Този, който ме прегръщаше сякаш бе напълно различен човек.
"Какво се случи? Кой си ти?
Не дойде ли да отнемеш живота ми?" - промълвих.
"Шшшшт, тихо. Не говори.
Недей. Не настоявай.
Когато стане време - ще ти кажа." -
отговори, "Но..." - прекъсна ме,
слагайки пръст на устните ми
- "Замълчи..."
Трева по пръстите.
Същите тези, попили кръвта на други.
Преплетени в моите.
Държат ме. И не искат да ме пуснат.
Напален огън насред гъста борова гора.
Далечен вой на вълци.
Очите на бухал в тъмнината
наблюдаваха.
Бронята е свалена.
Бялата ми одежда - на земята свлечена.
На одеяло от кожа сега лежа...
Няколко кичура коса докоснаха
лицето ми...
Длан във дланта.
Момент на притаен дъх.
Луната гледаше.
А може би, дори...
сънуваше...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нина Чалъкова Todos los derechos reservados
