Nevium
189 el resultado
В джоба на сакото си скрих
пет лева и три цигари -
за всеки случай, за черни дни
да има; че видиш ли,
ще дойде време, ще завали: ...
  174  10 
Не е стих,
а мълчаливо признание,
скрито послание,
попило в очите,
преобърнато в проклятие ...
  195 
ЗИМА
Беше края на ноември,
когато всеки се сгушваше в топлината на своя уютен дом, забравяйки за света навън. Хората се бояха от студените му ръце и бягаха колкото се може по-надалеч. Мислеха си, че огънят ще ги оттърве от ветровете на зимата и предпочитаха да останат слепи за студът вътре в тях.
Би ...
  339 
Като вода оставена да заври,
гневът ми бавно превръща се в пара.
Затворена в малко пространство, кипи,
като зловеща отвара.
Тялото ми по цели нощи не спи. ...
  117 
Обиколих милиони светове -
(безсмъртна съм и ми е позволено),
но виждах само вятър да снове
в застинала пустиня от безвремие.
Разхождах се из странни градове - ...
  309  10 
Не вземай повече от мене
и времето ми не обръщай.
Дните ми са преброени
и мечтанията също.
Не вземай повече от мене, ...
  224 
Построих пясъчен замък
на брега - моят подарък към морето.
С прилива, заедно с него
ще се разтопя;
преродена в пяна, ...
  239 
Кумчо Вълчо, Кумчо Вълчо,
къде си ти? Някъде в гората
навярно се спотайваш.
Дочух в селото тревожни новини -
че съвсем истински си, ...
  241 
Аз не съм като теб.
Моите сънища се сбъдват.
Дали под това небе или друго -
нищо в тази вселена не ми е чуждо.
С двете си ръце ги създадох - ...
  260 
Не мога повече да те спасявам.
Не съм котвата, която те потопи.
Ти сам реши, че е по-добре да се
удавиш в собствените си пръстени
от самозабрава, его и лъжи. ...
  229 
Линията е начертана -
астрален восък върху камък.
Запечатан стих с по две-три думи
издълбани на всеки ред,
навява спомен за късна пролет; ...
  393 
Тях никой ги не помни -
що за позор, Боже, е това?
И пред паметниците им
на заветни дати единствено
да скланяме глава. ...
  365 
Остави си греха в снега -
като одеало той ще го покрие.
Ще попие огъня и ще стегне.
Ще напомня на смола;
на подрязана през пролетта лоза, ...
  215 
Кажи ми, палачо – с какво съгреших?
Видях кладата за мене да подготвяш.
Навярно демони в човешка плът разгневих –
затова на съд в огньовете ме пращат.
Отговори ми, палачо! Не мълчи! ...
  294 
Не зови името ми на вълните -
духове от миналото не връщат. Помня,
искаше да бъдеш като птиците, но едва ли
те за злато семейството си убиват.
Дълго време за тебе бях въже: ...
  297 
Полярна мрежа от пеперуди
вплетени в космическа спирала –
тялото живее в астрала;
не слиза на земята;
парадоксална илюзия – ...
  293 
Нарисувах картина с мисълта,
която ме дебнеше като стражар
на изоставен замък.
Вместо четка - използвах жар
и платно вместо камък, ...
  572 
Оригинален текст:
Sal din hug og lat den ri og renna
Med blinde augo vil du vegen finna
Djupt du dreg anden inn – let tankar svinna
Langsamt slepp anden fri – i vinden rida ...
  1156 
По-добре да спя:
там е красиво и спокойно.
Будна ли съм - ме забравят.
А на мен оставят да ги помня.
Не искам вече в стаята си цветя. ...
  257 
the flowers beneath her skin
tore her veins from within
while tenderly caressing her sins;
Until October...
when they finally bloomed.
  570 
paint me a nebula
in the dreams where
everything seems so
bright and distant.
gift me with stars ...
  576 
С молив начертах един живот,
но гумичката някъде остана.
Убиха ме като ненужен скот,
в окопите лежа, покрита с рани.
Завих се с копия, избягах от студа, ...
  327 
Писателят в мен беше убит:
дали беше със змийска отрова,
дали с куршуми на пустинен орел,
дали с прашка като врабец, бе повален,
дали до бесилото беше завлечен, ...
  401  10 
Дори мирисът
на хиляди други цветя
не ще върне към живот
градината, която създаде.
Защото тя беше ...
  747 
Думите ѝ бяха игли, но разсичаха повече
и от брадва. След тях дълго кървиш и
накрая умираш. Ако пък оцелееш, знай -
то била е милостива, подарява ти белег
и си отива. Ще я помниш докато те има. ...
  350 
"Студено ми е." - каза тя,
устните ѝ с вкус на метал.
Гледа те. Изглежда си закъснял.
Отпусна се в твоята прегръдка.
В гръдта ѝ - целувка на кинжал. ...
  328 
Иглените ѝ ръце
докосват студения огън.
А той – тлее ли, тлее.
Не я стопля.
Не я ѝ прегръща. ...
  604 
Ясен полумесец на небето грее,
но без красивите многоцветни звезди.
А навън снежните ѝ очи поливат
с мъгли домовете на хиляди души.
  275 
И в нощта тя се изгуби,
тръгна подир неговата сянка.
В тясна ивица се сви.
Удави се в черна локва.
Молитва към безсмъртието отправи. ...
  317 
Продължението
на
"Избор"
(финал)
Река Йомена взе със себе си нашият дом. ...
  519 
Не могат да те достигнат
ръцете, за които
жадуваш,
защото са от пясък.
Ала и ти не можеш, ...
  470 
Днес си купих студ,
от празните улици
на осиротелия град.
Нали ме знаеш,
вечно търся неща, ...
  477 
Прах по пръстите.
Трънливите.
Жестоките.
Които за пореден път
посягат към острието. ...
  553 
*Тук отварям малка скобичка за да кажа, че реших да преведа поемата "Tell me..."
за тези, които биха искали да я прочетат, почувстват и разберат, но не знаят езика.
Преведох я и за себе си също, защото ми е любима от всичките онези, които някога
съм написала и заема специално място
в душата ми. Надя ...
  983 
П.П
Най-накрая намерих време
за да преведа една от любимите
ми песни на много любима група.
https://www.youtube.com/watch?v=gB4uhCqOH2k ...
  1031 
Tell me
Did they fall like dying leaves
Like rose petals
When they saw
Your body melting ...
  909 
Говорят хората,
какви реално били хората,
колко лоши били хората,
как без ни едно съжаление,
лъжели, ...
  418 
Ако трябва да избирам
между човека, когото обичам
и собствения ми брат –
това не е съвсем избор,
кръв от кръвта ми.
  321 
Mabon is finally here
Blessed let it be
I've waited for it
Half a year
Just to see ...
  741 
Угарка от цигара
в пепелника хвърлена.
Седнала на дивана
гледам снимката сложена в рамка.
А на нея за другите - обикновен човек, ...
  439 
Propuestas
: ??:??