Докога ще си крия лука във торбички

и ще го ям в следобедните си почивки?

Докога ще се крия, когато ям лук,

със страх сестра ми да не ми играе един чук?

Докога ще си повтарям тайно „Спри!”,

а лукът ще ми крещи „Изяж, изяж ме ти!”.

И внезапно сестра ми влиза,

а аз се чувствам като затворник в пандиза.

Тогава виновно поглеждам към нея,

а тя строго ме мъмри за тази идея.

Лук, праз и чесън си имам в запас

за онзи ден, във който свободно ще си похапвам аз.

Прибрани там някъде в няколко торбички,

скрити от нейните палави ръчички.

И за да не ме хване, когато ги ям,

ще продължавам да ги крия пак там.