11.03.2010 г., 12:32

Лучена одисея

943 0 0

Докога ще си крия лука във торбички

и ще го ям в следобедните си почивки?

Докога ще се крия, когато ям лук,

със страх сестра ми да не ми играе един чук?

Докога ще си повтарям тайно „Спри!”,

а лукът ще ми крещи „Изяж, изяж ме ти!”.

И внезапно сестра ми влиза,

а аз се чувствам като затворник в пандиза.

Тогава виновно поглеждам към нея,

а тя строго ме мъмри за тази идея.

Лук, праз и чесън си имам в запас

за онзи ден, във който свободно ще си похапвам аз.

Прибрани там някъде в няколко торбички,

скрити от нейните палави ръчички.

И за да не ме хване, когато ги ям,

ще продължавам да ги крия пак там.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана С Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...