11 мар. 2010 г., 12:32

Лучена одисея

947 0 0

Докога ще си крия лука във торбички

и ще го ям в следобедните си почивки?

Докога ще се крия, когато ям лук,

със страх сестра ми да не ми играе един чук?

Докога ще си повтарям тайно „Спри!”,

а лукът ще ми крещи „Изяж, изяж ме ти!”.

И внезапно сестра ми влиза,

а аз се чувствам като затворник в пандиза.

Тогава виновно поглеждам към нея,

а тя строго ме мъмри за тази идея.

Лук, праз и чесън си имам в запас

за онзи ден, във който свободно ще си похапвам аз.

Прибрани там някъде в няколко торбички,

скрити от нейните палави ръчички.

И за да не ме хване, когато ги ям,

ще продължавам да ги крия пак там.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана С Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...