Ти си моята наситена вечност,
топло присъствие, което обичам.
Докосвам със устни очите ти,
мигът с теб на изгрев прилича.
Със страстни целувки и плам
те превръщам в огнена жрица.
Искам те лудо в пролетна нощ,
моя любима, вълшебна царица.
Да изпием до дъно тази любов,
няма по-силно чувство от нея.
Животът днес е задъхано свеж,
в свят пълен със обич живеем.
© Васил Георгиев Todos los derechos reservados