7 jul 2013, 15:32

Лудата с гълъбите 

  Poesía » Otra
1606 0 29

Пердета, изцапани с капки кръв от толкова

екзекутирани мухи,

парченца стъкълца проблясват по ъглите

от хилядите пламенни кавги.

Един ръждясал вентилатор центрофужи въздуха,

пропит от плесен,

дясната обувка търси си другаря във коридора,

измършавял и тесен,

сив гълъб тихичко кълве парченца хляб от

разбитата тераса...

съседът отсреща с цигара в устата се прехапва

в грозна гримаса...

     Каква погнуса! Какъв порой!

     Каква покруса! Какъв запой!

Не! Домът на Лудата от махалата.

Къде? Жената не е добре с главата?!

Пеньоарът син на ситни бели точки

се разходи по етажа,

там на лилавите плочки,

развя ръкави, за да се покаже...

госпожата, там бе - тя самата.

Лудата жена, с порутената стая,

усмихната с децата да играе...

Озъбена, разрошена, със една обувка,

ухилена и луда без никакви преструвки.

Обиждана, ругана, грозновата чак до страх,

с лице измъчено и бледо, сиво, станало на прах.

 

Там живееше жена с минало зловещо!

 

Наричаха я "Лудата с гнездото във главата",

"тая дето с гълъбите си говори"...

а тя каква участ имаше горката

и с каква съдба успя да се пребори...

 

Една сутрин (преди много зими) -

тръгна за работа рано.

Каза: "Чао, до скоро, любими"

и децата целуна с усмивка.

... Но късно следобед стана ù лошо

и свят ù обърка главата.

Нещо я стисна като клещи зловещи

и силно изправи косата.

Изтича до колата, прибра се до вкъщи да

зърне децата и своя любим...

 

Наби се спирачка, изскърца колата,

на две-три крачки, горката, горката...

Пожар! Огнен език! Къщата цяла във дим.

Линейки! Пожарна! И воден килим.

 

Трийсет години след червено злощастие, Лудата няма покой.

Носи и само кратичко щастие гълъб, приютен от силен порой.

Хвърля му тя хлебни трошици, изпраща го с нощния дим,

храни сякаш свойте дечица и своя непрежален любим.

© Естрея Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Цветозар, Potius sero, quam nunquam! Поздрави!
  • Защо не съм ти чел произведенията по-задълбочено до сега, се питам?
  • Ася, радвам се, че си го почувствала! Винаги си добре дошла при мен
  • Много силен и трогателен стих!Аплодирам те,Естрея!
  • И аз се радвам, че се радваш. Когато нещо е написано от сърце и с идея, то няма как да не е добро и смислено. Трябва да ценим стойностните творби
  • Благодаря ти много, Дари! Този следобед ме накара да се почувствам специална . Много се радвам, когато това, което пиша е харесвано от някой!
  • Много силен стих! Колко рядко хората виждат отвъд очевидното. Браво. Аплодирам
  • Благодаря, Мартин! Просто се опитах да покажа, че не всеки човек е бил това, което го виждаме в момента.
  • Много силно!!!Интересно, как ти хрумна тази вцепеняваща история?!
  • Благодаря, Боби!
  • Цяла история, разказана с лирични думи! Прекрасно! Поздравления!
  • Далия, много се радвам, че съм успяла да те докосна! Благодаря за думите ти. Поздрави!
  • Как не съм те открила досега, Естрея ? Направо ми се сви сърцето, като го прочетох. Много силно ! Умееш да вълнуваш !
  • oksi
  • !
  • Благодаря, Силвия, радвам се, че те е докоснало по някакъв начин.
  • Много разтърсващо!Поздравления!
  • Благодаря ти, Вале! От това, което пиша да не повярваш, че в реалността съм щастлив човек, нали?!
  • Ти си си майстор на трагедията - дали любовна, дали житейска! Онемяваш ме!Не ми остават думи!
  • Елена, Ирина, Септември, благодаря ви за прекрасните думи.
  • На един дъх го прочетох...наистина много силно въздействие и като история и като начин на пресъздаване. Написала си я много реалистично и детайлно и с такъв замах... Замлъкнах просто. Невероятно е!
  • Много тъжно и силно!
    Аплодисменти!
  • Магдалена, благодаря много за посещението. Поздрави!
  • покъртително... и така хубаво написано..
    поздравления...
  • Таня, Миночка, Дани, Ивон, много ви благодаря! Развълнувах се от вашите коментари и много се радвам, че ви е харесало!
  • Трогателно!
  • Трогателна история!
    Аплодисменти!!!
  • Много силно и трогателно,Естрея!
  • И мен ме стисна... за гърлото, Естрея!
Propuestas
: ??:??