Лудата с гълъбите
Пердета, изцапани с капки кръв от толкова
екзекутирани мухи,
парченца стъкълца проблясват по ъглите
от хилядите пламенни кавги.
Един ръждясал вентилатор центрофужи въздуха,
пропит от плесен,
дясната обувка търси си другаря във коридора,
измършавял и тесен,
сив гълъб тихичко кълве парченца хляб от
разбитата тераса...
съседът отсреща с цигара в устата се прехапва
в грозна гримаса...
Каква погнуса! Какъв порой!
Каква покруса! Какъв запой!
Не! Домът на Лудата от махалата.
Къде? Жената не е добре с главата?!
Пеньоарът син на ситни бели точки
се разходи по етажа,
там на лилавите плочки,
развя ръкави, за да се покаже...
госпожата, там бе - тя самата.
Лудата жена, с порутената стая,
усмихната с децата да играе...
Озъбена, разрошена, със една обувка,
ухилена и луда без никакви преструвки.
Обиждана, ругана, грозновата чак до страх,
с лице измъчено и бледо, сиво, станало на прах.
Там живееше жена с минало зловещо!
Наричаха я "Лудата с гнездото във главата",
"тая дето с гълъбите си говори"...
а тя каква участ имаше горката
и с каква съдба успя да се пребори...
Една сутрин (преди много зими) -
тръгна за работа рано.
Каза: "Чао, до скоро, любими"
и децата целуна с усмивка.
... Но късно следобед стана ù лошо
и свят ù обърка главата.
Нещо я стисна като клещи зловещи
и силно изправи косата.
Изтича до колата, прибра се до вкъщи да
зърне децата и своя любим...
Наби се спирачка, изскърца колата,
на две-три крачки, горката, горката...
Пожар! Огнен език! Къщата цяла във дим.
Линейки! Пожарна! И воден килим.
Трийсет години след червено злощастие, Лудата няма покой.
Носи и само кратичко щастие гълъб, приютен от силен порой.
Хвърля му тя хлебни трошици, изпраща го с нощния дим,
храни сякаш свойте дечица и своя непрежален любим.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Естрея Ангел Все права защищены
Поздрави!
