Не се предавайте, приятели,

я вижте аз как се старая

да бъда още в крак със времето –

не ме е еня хич за края!

То, вече близките, роднините

очакват мойта трансформация

и чинно ми броят годините,

сякаш организират акция.

Не знам дали това са намеци –

дните рождени не забравят

и вместо рокли, за подаръци,

само цветя ми подаряват.

Но аз, като едно магаре на мост,

така съм се запънала,

че вярвайте ми, няма скоро

да ме напъхат във яхъра.

Не садя чушки и домати,

да си ги купят от пазара,

и не копая по градината,

( виж, за това съм вече стара)...

Запътила съм се към гарата,

та бързам за да хвана влака,

но не оная там, последната –

любимото море ме чака!

Да вземем да отидем в Африка –

реката Нил не сме видяли

и Ниагара, и Антарктика...

Пък ми се ходи и до Бали...

Не бе, не прекалявам с винцето

макар, че още ми е благо

да пийна чашка, две с приятели,

особено, щом с тях  Драго...

Е, някой ден ще ни озаптят

под кратка, скръбна епитафия:

„ Не доживя до сто години” –

 От внуци, близки и роднини.