Лудница N 5
За някаква мисъл,цинично безвредна,
отсъди съдът ми,че имам вина.
Дотича палача с цигара последна,
с последното вино,с последна жена.
Преди да опитам въжето ти здраво,
палачо разумен от мене узнай,
цигари не пуша,а вино-направо
самотен не пия , дори в своя край!
Не дей ме разсмива с "жената последна",
жената е "първа" от мен запомни,
след бялата риза,в смъртта ни поредна,
тя идва тогава и всичко мени.
Отново духът хайдутува свободно,
отново безчинства, отново греши.
Съдът е готов и въжето оловно,
отново пристяга, отново души.
Жената тогава отново с усмивка,
повдига ни леко и ражда ни пак,
и няма умора и няма почивка,
и винаги чака на нашия праг.
Вратата отваря и масата слага,
не пита за нищо, не иска залог,
до тебе спокойно във тъмното ляга
до другите смърти, до другия гроб.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Динински Todos los derechos reservados
